Не заменям за шумна радост
и фоейрверки стихнала тъга.
Не очаквам клетва за вярност
за дарената прегръдка топла.
Не пея по залез песен горестна,
нито копнея звезди да докосна.
По тъмното колосвам си платна,
рисувам лик и позната картина.
Необходимото е неизбежно, нали?
Защо за вдругиден да се тревожа?
Не зная още колко път ме очаква
и колко утрини със свежи ухания. ...