11 ago 2015, 7:55  

Тривиално

839 0 10

Настъпи край, багажът е готов,
таксито чака, ти потъваш в мрака.
Предначертано бе, но аз не съм готов...
По дяволите, пак говоря с тишината.

Докосвам с пръсти острието на нощта.
Да край е знам и ще го преживея...
Стоя сред всеобхватна тъмнина,
с бутилка вино, с тишината в нея...

Ти промени живота ми с любов,
но с болката отне ми ти вселена.
Отпивам бавно, вече съм готов.
От любовта остана скелет...

Разсъмването чакам, но не идва то,
това безцветно, смазано разсъмване...
Отдавна четох, че така било,
че любовта е кратко и нетрайно хрумване... 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никифор Гешев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрави за силния стих!
  • Благодаря ви за коментарите, важни са за мен защото съм дебютант и наистина се радвам, че са положителни...За съжаление нямам много време за това, но вие ме стимулирате да продължавам, да пиша...Благодаря ви
  • И мен ме грабна! Поздрави!
  • Прекрасно написано
  • Сюжетът е тривиален, да, но изпълнението - никак!Има голяма лекота в изказа!Стилът е малко разговорен, но сред най- обикновените фрази си вместил и няколко запомнящи се попадения, като "острието на нощта" и бутилката," пълна с тишина". Браво!Възхитена съм!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...