Aug 11, 2015, 7:55 AM  

Тривиално

  Poetry » Love
838 0 10

Настъпи край, багажът е готов,
таксито чака, ти потъваш в мрака.
Предначертано бе, но аз не съм готов...
По дяволите, пак говоря с тишината.

Докосвам с пръсти острието на нощта.
Да край е знам и ще го преживея...
Стоя сред всеобхватна тъмнина,
с бутилка вино, с тишината в нея...

Ти промени живота ми с любов,
но с болката отне ми ти вселена.
Отпивам бавно, вече съм готов.
От любовта остана скелет...

Разсъмването чакам, но не идва то,
това безцветно, смазано разсъмване...
Отдавна четох, че така било,
че любовта е кратко и нетрайно хрумване... 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никифор Гешев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздрави за силния стих!
  • Благодаря ви за коментарите, важни са за мен защото съм дебютант и наистина се радвам, че са положителни...За съжаление нямам много време за това, но вие ме стимулирате да продължавам, да пиша...Благодаря ви
  • И мен ме грабна! Поздрави!
  • Прекрасно написано
  • Сюжетът е тривиален, да, но изпълнението - никак!Има голяма лекота в изказа!Стилът е малко разговорен, но сред най- обикновените фрази си вместил и няколко запомнящи се попадения, като "острието на нощта" и бутилката," пълна с тишина". Браво!Възхитена съм!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...