Aug 11, 2015, 7:55 AM  

Тривиално 

  Poetry » Love
691 0 10

Настъпи край, багажът е готов,
таксито чака, ти потъваш в мрака.
Предначертано бе, но аз не съм готов...
По дяволите, пак говоря с тишината.

Докосвам с пръсти острието на нощта.
Да край е знам и ще го преживея...
Стоя сред всеобхватна тъмнина,
с бутилка вино, с тишината в нея...

Ти промени живота ми с любов,
но с болката отне ми ти вселена.
Отпивам бавно, вече съм готов.
От любовта остана скелет...

Разсъмването чакам, но не идва то,
това безцветно, смазано разсъмване...
Отдавна четох, че така било,
че любовта е кратко и нетрайно хрумване... 

© Никифор Гешев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Поздрави за силния стих!
  • Благодаря ви за коментарите, важни са за мен защото съм дебютант и наистина се радвам, че са положителни...За съжаление нямам много време за това, но вие ме стимулирате да продължавам, да пиша...Благодаря ви
  • И мен ме грабна! Поздрави!
  • Прекрасно написано
  • Сюжетът е тривиален, да, но изпълнението - никак!Има голяма лекота в изказа!Стилът е малко разговорен, но сред най- обикновените фрази си вместил и няколко запомнящи се попадения, като "острието на нощта" и бутилката," пълна с тишина". Браво!Възхитена съм!
  • "Докосвам с пръсти острието на нощта.
    Да край е знам и ще го преживея..."

    Мъдрецът казал:"И това ще мине..."
    Началото и краят във верига
    са с свързани, редуват ги годините,
    но краят никога началото не стига...

    Аплодисменти и от мен!
  • Аз пък някъде четох, че траела три години.
    "Докосвам с пръсти острието на нощта." Интересно!
    Промените в живота са неизбежни. Но често не сме готови дори и за очакваните.
  • И аз харесах
  • Понякога е и такава, но... зависи от участниците в нея. Хареса ми. Поздрави!
  • Много ми хареса!
Random works
: ??:??