Тривиално
Настъпи край, багажът е готов,
таксито чака, ти потъваш в мрака.
Предначертано бе, но аз не съм готов...
По дяволите, пак говоря с тишината.
Докосвам с пръсти острието на нощта.
Да край е знам и ще го преживея...
Стоя сред всеобхватна тъмнина,
с бутилка вино, с тишината в нея...
Ти промени живота ми с любов,
но с болката отне ми ти вселена.
Отпивам бавно, вече съм готов.
От любовта остана скелет...
Разсъмването чакам, но не идва то,
това безцветно, смазано разсъмване...
Отдавна четох, че така било,
че любовта е кратко и нетрайно хрумване...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никифор Гешев Всички права запазени
