27 jun 2015, 20:29  

Трохи от любов

1.1K 2 26

 

Изгуби се - самотна струйка дим,
зад хоризонта гърбав и невзрачен.
Останах равнодушен и невъзмутим -
око сред пепелявото лице на здрача...

Една любов не предизвиква плач,
когато от безчувствие е отзвучала.
Но всеки спомен е безмилостен палач,
изпратен от бездънната раздяла.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Цвети! Радвам се, че имам подкрепата на поетеса, която пише перфектна поезия - и като идея, и като реализация. За мен е голямо естетическо удоволствие да те чета.
    Весела и усмихната неделя!

    Мерси, Василке! Трогнат съм от вниманието ти. Желая ти ново творческо вдъхновение и успехи! Хубава неделя от мен!
  • Не се плаче за нещо , което е донесло само болка и разочарование. Все пак трохички са останали от хубавите дни и те се помнят докрая. Харесах! Поздрав!
  • Красив стих! Малко думи, но каква сила крият. Успял си да събудиш у всекиго размисъл, да докоснеш душата му. В това е силата на стойностната поезия. Поздравления, Младен! Чета с удоволствие всеки твой стих.
  • Благодаря ти, Владиславе! Всяка любов започна като тази на Данте и Беатриче, но рядко остава докрай такава. Когато остареем и се погледнем в огледалото, нима не се питаме: А нима наистина това съм аз? Това не променя факта, че някога сме били това аз. Всичко е временно и всичко отзвучава. Споменът-палач обаче, остава. Светът парадоксално се крепи върху Хераклитовото "Панта рей" и това никога няма да се промени.

    Хубава неделя от мен!
  • Благодаря ти за това, че оцени текста ми и каза толкова хубави думи, Горящ сняг! Подобно окуражително отношение стимулира всеки автор, за да продължава да пише. Защото всеки пише по вътрешна необходимост, която го кара да извежда, което е в душата му върху белия лист, но когато външният свят не реагира на написаното, сякаш то се превръща в поетична мастурбация. Човек има нужда да усети, че има поне двама читатели. А поне един винаги има, защото това е Бог.

    Хубава неделя от мен и ти пожелавам да бъдеш все така искрена и завладяваща в поезията си!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...