vega666 (Младен Мисана)
1671 14302
27 jun 2015, 20:29  

Трохи от любов 

  Poesía » De amor
788 1 26

 

Изгуби се - самотна струйка дим,
зад хоризонта гърбав и невзрачен.
Останах равнодушен и невъзмутим -
око сред пепелявото лице на здрача...

Една любов не предизвиква плач,
когато от безчувствие е отзвучала.
Но всеки спомен е безмилостен палач,
изпратен от бездънната раздяла.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти, Цвети! Радвам се, че имам подкрепата на поетеса, която пише перфектна поезия - и като идея, и като реализация. За мен е голямо естетическо удоволствие да те чета.
    Весела и усмихната неделя!

    Мерси, Василке! Трогнат съм от вниманието ти. Желая ти ново творческо вдъхновение и успехи! Хубава неделя от мен!
  • Не се плаче за нещо , което е донесло само болка и разочарование. Все пак трохички са останали от хубавите дни и те се помнят докрая. Харесах! Поздрав!
  • Красив стих! Малко думи, но каква сила крият. Успял си да събудиш у всекиго размисъл, да докоснеш душата му. В това е силата на стойностната поезия. Поздравления, Младен! Чета с удоволствие всеки твой стих.
  • Благодаря ти, Владиславе! Всяка любов започна като тази на Данте и Беатриче, но рядко остава докрай такава. Когато остареем и се погледнем в огледалото, нима не се питаме: А нима наистина това съм аз? Това не променя факта, че някога сме били това аз. Всичко е временно и всичко отзвучава. Споменът-палач обаче, остава. Светът парадоксално се крепи върху Хераклитовото "Панта рей" и това никога няма да се промени.

    Хубава неделя от мен!
  • Благодаря ти за това, че оцени текста ми и каза толкова хубави думи, Горящ сняг! Подобно окуражително отношение стимулира всеки автор, за да продължава да пише. Защото всеки пише по вътрешна необходимост, която го кара да извежда, което е в душата му върху белия лист, но когато външният свят не реагира на написаното, сякаш то се превръща в поетична мастурбация. Човек има нужда да усети, че има поне двама читатели. А поне един винаги има, защото това е Бог.

    Хубава неделя от мен и ти пожелавам да бъдеш все така искрена и завладяваща в поезията си!
  • Изключително силен стих, Мисана!! Толкова жива поезия, малцина могат да пишат...Мооите поздраления и продължавай все така! Четем те и си бършем очите! Сърдечни поздрави: Дени
  • В първия куплет е казано съвсем ясно, че любовта току-що се е скрила като струйка дим зад гърбавия и невзрачен хоризонт. Значи не става дума за никакви години, а за нещо още съвсем прясно. Освен това любовта нито започва, нито завършва винаги като симетрична релация, за да се прилага към нея подобна схоластика.
  • Благодаря ти, Илко, за ценната вметка, както и за вниманието изразено в коментар и оценка!

    Благодаря ти, Руми, че оцени текста ми и каза тези топли думи. Трогнат съм. Пожелавам ти да напишеш нови красиви стихове! Лека вечер!

    Мерси за присъствието ти, Евелина!

    Благодаря ти за критичната бележка, Андромаха!
    Това е като с ехото. Звукът вече не се издава, но ехото остава.
    Дори може да ти спука тъпанчетата.
  • ...!!!
  • Прочетох стихотворението ти няколко пъти, още след първия прочит настръхнах...Не зная защо, но сякаш преживях тази "отзвучала" любов, която носи тъга и нагарчащи спомени!
    От началото, до самия край, всяка една дума е на мястото си!
    Поздравявам те, Младене! Нека вечерта ти бъде много красива и спокойна!
  • Благодаря ти, Катя! Ще рискувам Андромаха да се произнесе, че не си специална за мен и ще те поздравя с едно приятно музикално парче за повече настроение. Все пак сме хора и не сме възпитани в двореца на цар Приам, където очевидно не са имали положително отношение към музиката.
    И така: 9,8,7,....,1,0, старт:

    https://www.youtube.com/watch?v=dTFVjjg9ge4
  • Мисана,радвам се, че развихри творческото ми въображение
    и затова се забавих с коментара си!
    Харесах стихът ти!
    Благодаря ти,за поезията!
  • Благодаря ти, Елена! И ти ме трогна. Лека вечер!

    Мерси за оценяването, Катя! Лека вечер!

    Благодаря ти за хубавите думи, Наташа, а също, че ми напомни колко е важно да се ценим помежду си всички ние - колегите по перо и четка в сайта! Лека вечер!

    Мерси за подкрепата и за ценната забележка, Латинка! Приятна вечер и неделен ден!

    Благодаря ти, Пламена! Трогна ме с хубавия си коментар и с това, че оцени стиха ми! Лека вечер и хубава неделя!
  • Тъжен, красиво-докосващ стих си ни поднесъл днес.
    Малко думи, но попадат право в целта.
    Поздрави, Мисан за хубавия стих!
  • Радвам се, че отново те посещава Музата, Младене! Желая ти повече положителни емоции в живота. Но дори и това, че имаш толкова почитатели в този сайт, би трябвало поне малко да стопли сърцето ти!
  • Трогна ме!
    Поздрав.
  • Благодаря за хубавите коментари и за това, че оценихте текста ми, Анастасия и Елица! Не смея да ви поздравя с малко музика, защото Андромаха ще каже, че не ви чувствам специални. А последното нещо, което бих искал е да наскърбявам дами, особено ако те са наистина специални за мен!
  • Малко тъжно, но пак хубаво.
    Нека се пише и за раздялата, защото любовта не е само щастлива усмивка...
    Поздрави!
  • Благодаря за оценяването на текста ми и за хубавия въпрос, Сеси! Това се страхувам да запитам Лирическия.

    Поздрав и хубава съботна вечер от мен!
  • А дали е било изобщо любов? Поздрави за стиха!
  • Радвам се, че ти хареса, Рени!
  • Чудесен поздрав ми отправи, Младене, благодаря!
  • Не зная от личен опит ли говориш, Вики, или по принцип, но ти благодаря за участието!
  • Ако е била наистина любов, може да предизвика единствено усмивка. А спомените... те са просто призраци.
  • Благодаря ти за вниманието и топлите думи, Рени! Нека тази песен звучи за теб.

    https://www.youtube.com/watch?v=OLwd9boEsMw
  • Спомените са Мисъл - Любовта раздухва ураган и плам в сърце и душа, само когато е още Мисъл едва. Топъл поздрав, Младене и благодаря за удоволствието да чета стойностна поезия!
Propuestas
: ??:??