27.06.2015 г., 20:29  

Трохи от любов

1.1K 2 26

 

Изгуби се - самотна струйка дим,
зад хоризонта гърбав и невзрачен.
Останах равнодушен и невъзмутим -
око сред пепелявото лице на здрача...

Една любов не предизвиква плач,
когато от безчувствие е отзвучала.
Но всеки спомен е безмилостен палач,
изпратен от бездънната раздяла.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Цвети! Радвам се, че имам подкрепата на поетеса, която пише перфектна поезия - и като идея, и като реализация. За мен е голямо естетическо удоволствие да те чета.
    Весела и усмихната неделя!

    Мерси, Василке! Трогнат съм от вниманието ти. Желая ти ново творческо вдъхновение и успехи! Хубава неделя от мен!
  • Не се плаче за нещо , което е донесло само болка и разочарование. Все пак трохички са останали от хубавите дни и те се помнят докрая. Харесах! Поздрав!
  • Красив стих! Малко думи, но каква сила крият. Успял си да събудиш у всекиго размисъл, да докоснеш душата му. В това е силата на стойностната поезия. Поздравления, Младен! Чета с удоволствие всеки твой стих.
  • Благодаря ти, Владиславе! Всяка любов започна като тази на Данте и Беатриче, но рядко остава докрай такава. Когато остареем и се погледнем в огледалото, нима не се питаме: А нима наистина това съм аз? Това не променя факта, че някога сме били това аз. Всичко е временно и всичко отзвучава. Споменът-палач обаче, остава. Светът парадоксално се крепи върху Хераклитовото "Панта рей" и това никога няма да се промени.

    Хубава неделя от мен!
  • Благодаря ти за това, че оцени текста ми и каза толкова хубави думи, Горящ сняг! Подобно окуражително отношение стимулира всеки автор, за да продължава да пише. Защото всеки пише по вътрешна необходимост, която го кара да извежда, което е в душата му върху белия лист, но когато външният свят не реагира на написаното, сякаш то се превръща в поетична мастурбация. Човек има нужда да усети, че има поне двама читатели. А поне един винаги има, защото това е Бог.

    Хубава неделя от мен и ти пожелавам да бъдеш все така искрена и завладяваща в поезията си!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...