27 jun 2017, 19:57

Трохички

  Poesía » Otra
1.2K 1 2

            ...............

Погледът ти реже тънки филии

и рони от хляба  трохи.

Ще нахраня с тях гълъбите 

на гладните си надежди.

           ...............

Парченца натрошено щастие

събирам следобедно в шепи.

Боли от стискане да не загубя някое.

Боли от мисълта, че не си сред тях...

            ...............

Събирам пъзела на съня си

с търпеливо постоянство.

Но идва утрото и го разпръсква

по сънената ми възглавница.

Не успявам да го събера 

до следващата нощ.

Затова сънувам пъзела 

на новия си сън.

         ................

Ръцете, които обичам

са толкова красиви.

Точно защото ги обичам.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за хубавите думи! Отскоро съм тук. Престраших се да се регистрирам и ми е безкрайно приятно,че сте харесали написаното. Слънчев поздрав и на вас!
  • Хубави и поетично казани истини. Поздрав!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...