Трохички
...............
Погледът ти реже тънки филии
и рони от хляба трохи.
Ще нахраня с тях гълъбите
на гладните си надежди.
...............
Парченца натрошено щастие
събирам следобедно в шепи.
Боли от стискане да не загубя някое.
Боли от мисълта, че не си сред тях...
...............
Събирам пъзела на съня си
с търпеливо постоянство.
Но идва утрото и го разпръсква
по сънената ми възглавница.
Не успявам да го събера
до следващата нощ.
Затова сънувам пъзела
на новия си сън.
................
Ръцете, които обичам
са толкова красиви.
Точно защото ги обичам.
© Мария Иванова All rights reserved.
