Трохички
...............
Погледът ти реже тънки филии
и рони от хляба трохи.
Ще нахраня с тях гълъбите
на гладните си надежди.
...............
Парченца натрошено щастие
събирам следобедно в шепи.
Боли от стискане да не загубя някое.
Боли от мисълта, че не си сред тях...
...............
Събирам пъзела на съня си
с търпеливо постоянство.
Но идва утрото и го разпръсква
по сънената ми възглавница.
Не успявам да го събера
до следващата нощ.
Затова сънувам пъзела
на новия си сън.
................
Ръцете, които обичам
са толкова красиви.
Точно защото ги обичам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Иванова Все права защищены
