11 jun 2009, 10:22

Тромпет

  Poesía
496 0 0

                     ТРОМПЕТ

 

Самотен тромпет към небето

мъката  си в звуци излива.

В езерото риби в кръг се въртят,

над тях проплакват патици диви.

 

Във краката лежи шапка пробита,

в нея дребни монети с очи на мъртвец.

Като малки слънца те светят в очите.

Заглежда се в тях притихнал щурец.

 

Залезно слънце по тромпета играе,

в злато залива притворил очите си мъж.

Минувачи притихват своите крачки.

Магията свърши. Изсипа се дъжд.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...