Jun 11, 2009, 10:22 AM

Тромпет

  Poetry
497 0 0

                     ТРОМПЕТ

 

Самотен тромпет към небето

мъката  си в звуци излива.

В езерото риби в кръг се въртят,

над тях проплакват патици диви.

 

Във краката лежи шапка пробита,

в нея дребни монети с очи на мъртвец.

Като малки слънца те светят в очите.

Заглежда се в тях притихнал щурец.

 

Залезно слънце по тромпета играе,

в злато залива притворил очите си мъж.

Минувачи притихват своите крачки.

Магията свърши. Изсипа се дъжд.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мимо Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...