Jun 11, 2009, 10:22 AM

Тромпет

  Poetry
494 0 0

                     ТРОМПЕТ

 

Самотен тромпет към небето

мъката  си в звуци излива.

В езерото риби в кръг се въртят,

над тях проплакват патици диви.

 

Във краката лежи шапка пробита,

в нея дребни монети с очи на мъртвец.

Като малки слънца те светят в очите.

Заглежда се в тях притихнал щурец.

 

Залезно слънце по тромпета играе,

в злато залива притворил очите си мъж.

Минувачи притихват своите крачки.

Магията свърши. Изсипа се дъжд.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мимо Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...