11 июн. 2009 г., 10:22

Тромпет

495 0 0

                     ТРОМПЕТ

 

Самотен тромпет към небето

мъката  си в звуци излива.

В езерото риби в кръг се въртят,

над тях проплакват патици диви.

 

Във краката лежи шапка пробита,

в нея дребни монети с очи на мъртвец.

Като малки слънца те светят в очите.

Заглежда се в тях притихнал щурец.

 

Залезно слънце по тромпета играе,

в злато залива притворил очите си мъж.

Минувачи притихват своите крачки.

Магията свърши. Изсипа се дъжд.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мимо Николов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...