Какво се случва с мен,кажи?
Защо в ума ми все си ти?
Любовта ми към теб е така нереална,
така объркваща,изгаряща и фатална.
Как да продължа да бъда с теб,
като сърцето ти е късче лед?
И си тъй жесток и студен-
нямаш чувства ти към мен!
Понякога те обичам,понякога не!
Ти нараняваш малкото ми сърце!
Тази любов ме обърква и гори,
отваря рани в мен и кърви.
Сякаш живея в изкуствен свят,
изпълнен с болка и лъжи,
аз съм малък полски цвят,
а моето слънце си ти.
Обгръщат ме нежно твоите лъчи,
а след миг започва да вали.
Тъй различен и променлив си ти,
а да те обичам е трудно и боли!
© Насето Todos los derechos reservados