19 oct 2007, 21:06

Трупове

  Poesía
1.5K 0 4

Когато на Луната имало е рози,
обичал ги е някой (може би).
...
Жалко, че след Малкия принц
вече не се сеща човек за това
... и към цвете едничко дори.
...
Ето и Той отново към роза посяга,
да отнеме последната нейна капка живот,
а след това да извика,
омагьосан от дъха й - "Притежавам!!"
В защита цветето отвръща -
ужилване внезапно
... и...
червена калинка на пръста,
а Той в яростта си захвърля ненужната вещ.
...
Но що е нужно всичко това?
Убийство-забрава...
...
На Луната няма вече рози,
а на земята отдавна те трупове са,
поставени във вряла вода...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зоя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ами аз просто нямам думи ... страшна си Зоя.
    Просто си страхотна
    Продължаваи да пишеш.
  • Поздрав!
  • Хубаво е, харесва ми!
  • странно, но и доста интересно! мъча се да разбера какво си имала предвид, но май е по- добре да му се наслаждавам без много много да му мисля! браво!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...