Трупове
Когато на Луната имало е рози,
обичал ги е някой (може би).
...
Жалко, че след Малкия принц
вече не се сеща човек за това
... и към цвете едничко дори.
...
Ето и Той отново към роза посяга,
да отнеме последната нейна капка живот,
а след това да извика,
омагьосан от дъха й - "Притежавам!!"
В защита цветето отвръща -
ужилване внезапно
... и...
червена калинка на пръста,
а Той в яростта си захвърля ненужната вещ.
...
Но що е нужно всичко това?
Убийство-забрава...
...
На Луната няма вече рози,
а на земята отдавна те трупове са,
поставени във вряла вода...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Зоя Всички права запазени
