breath (Габи)
46 11
18 nov 2007, 5:41

Трябва ли да има край? 

  Poesía
572 0 2
Проблем след проблем - един, два,
забравяме кои сме до вечерта
и отива си усмивката от нашите лица
със залязването на слънчевата светлина.

Аз сядам в моето кресло, ти в твоето.
Всеки в неговия дом
и мислим си двамата къде изчезва топлината...
Проблемите досадни уж общи, а всъщност ни разделят,
не ни оставят нито ден...

Въздишка след въздишка - една, две,
толкова му е тежко на моето сърце,
не ме докосват нежно вече твоите ръце...
неволна иронична усмивка озарява моето лице - всичко съградено рушим с лека ръка,
какви глупаци сме... каква беда...

Усмивката вяла изчезва и на нейно място -
сълза след сълза - не една, не две - стотици хиляди са те
и въпреки риданието самотата не изчезва,
сякаш с всеки изминал ден ти се изплъзваш
през пръстите ми като песъчинките по плажа...
Така ни се изплъзва и времето, и думите, и чувствата...
Честно ли е това?
Не можем ли да се преборим?
Заради това, което имаме? Не си ли струва?...

© Габи Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • За любовта всяка борба си заслужава, мила Габи!
    ПРЕКРАСНО Е!!! 6+
  • Трябва да се преборим.
    Струва си. Хубаво стихотворение.
    С много обич, Габи.
Propuestas
: ??:??