Проблем след проблем - един, два,
забравяме кои сме до вечерта
и отива си усмивката от нашите лица
със залязването на слънчевата светлина.
Аз сядам в моето кресло, ти в твоето.
Всеки в неговия дом
и мислим си двамата къде изчезва топлината...
Проблемите досадни уж общи, а всъщност ни разделят,
не ни оставят нито ден...
Въздишка след въздишка - една, две,
толкова му е тежко на моето сърце,
не ме докосват нежно вече твоите ръце... ...