Тръгнах рано за водица
на чешмата сред селото,
с бели менци във ръчица
и със китка на челото.
Момък срещнах на мегдана,
той ми рече „Добра стига,
моме весела, засмяна…
бързам, бързам да те стигна.
Да ти взема росна китка,
вода в менци да напия,
да подръпна дълга плитка,
да ти видя бяла шия!"
Ах, ти, момко, халоснико,
що щеш толкова от мене?!
Засрами се, поразнúко,
застани ми на колéне,
и поискай ми ръчица -
млада булка да ти стана,
да ти народя дечица -
да ме гледаш все засмяна!
© Валка Todos los derechos reservados