10 sept 2014, 15:07  

Тръгни към мен

1.7K 2 31

Намерих те за миг, но те загубих.
Не можем да сме заедно - и същите.
Усещаме и двамата - не се получи.
Променя бавно Времето цвета си.

Не искам да прежаля лесно спомена -
момичето дарило ме с надежда.
Животът губи смисъл там под склоновете,
които към голготски връх извеждат.

Една частица щастие остава,
като светулка в тъмното да свети.
Сега не ми е нужна вече славата
на най-безсмъртните от земните поети.

Единствено се моля да се върнеш -
по-истинска от първото ни време.
Тръгни към мен за миг да ме прегърнеш
и нека после лошото ни вземе.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Лимеруна! Ти имаш не само дарбата да пишеш, но и да усещаш написаното от други. А това е рядко качество у пишещите.
  • Аз си представям как краят на света поглъща всичко... Топъл стих...
  • Благодаря, Евелина, Тони, Лили! Трогнат съм от посещението ви.
  • Наистина асоциира силно усещане..., сърдечна чакра, с уникална съдба, която понякога наистина е неизменна...!!!
    "Единствено се моля да се върнеш -
    по-истинска от първото ни време.
    Тръгни към мен за миг да ме прегърнеш
    и нека после лошото ни вземе."
  • Отново навлизате, Даниел, в теми, които не са по никакъв начин свързани с конкретния ми текст. Отговарям Ви за последенн път. Аз не деля поезията на добра и лоша. Просто за мен един текст или е поезия, или не е. Понякога може да съдържа елементи на поезия и да не е съвършен поетично. А критериите ми са изцяло естетически. Чрез тях, в резултат на дългогодишен опит, съм отворил "четвъртото око" - онова, което е предназначено да различава поезия от непоезия.

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...