vega666 (Младен Мисана)
1582 14433
10.09.2014 г., 15:07 ч.  

Тръгни към мен 

  Поезия » Любовна
1175 2 31

Намерих те за миг, но те загубих.
Не можем да сме заедно - и същите.
Усещаме и двамата - не се получи.
Променя бавно Времето цвета си.

Не искам да прежаля лесно спомена -
момичето дарило ме с надежда.
Животът губи смисъл там под склоновете,
които към голготски връх извеждат.

Една частица щастие остава,
като светулка в тъмното да свети.
Сега не ми е нужна вече славата
на най-безсмъртните от земните поети.

Единствено се моля да се върнеш -
по-истинска от първото ни време.
Тръгни към мен за миг да ме прегърнеш
и нека после лошото ни вземе.

© Младен Мисана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Лимеруна! Ти имаш не само дарбата да пишеш, но и да усещаш написаното от други. А това е рядко качество у пишещите.
  • Аз си представям как краят на света поглъща всичко... Топъл стих...
  • Благодаря, Евелина, Тони, Лили! Трогнат съм от посещението ви.
  • Наистина асоциира силно усещане..., сърдечна чакра, с уникална съдба, която понякога наистина е неизменна...!!!
    "Единствено се моля да се върнеш -
    по-истинска от първото ни време.
    Тръгни към мен за миг да ме прегърнеш
    и нека после лошото ни вземе."
  • Отново навлизате, Даниел, в теми, които не са по никакъв начин свързани с конкретния ми текст. Отговарям Ви за последенн път. Аз не деля поезията на добра и лоша. Просто за мен един текст или е поезия, или не е. Понякога може да съдържа елементи на поезия и да не е съвършен поетично. А критериите ми са изцяло естетически. Чрез тях, в резултат на дългогодишен опит, съм отворил "четвъртото око" - онова, което е предназначено да различава поезия от непоезия.
  • Драги Даниел! Смело мога да кажа, че се чувствам горд от факта, че не Ви допада поезията ми. Защото щях да бъда дълбоко нещастен, ако Ви допадаше. Все пак се занимавам с поезия от 40 години и имам /по скромното ми мнение/ задълбочен поглед върху световната поезия. Не зная как Вие формирате вкусовете си за добра или недобра поезия, но повярвайте ми, че аз ги формирам на базата на изчетени стихотворения на хиляди автори от световната съкровищница на поезията. Убеден съм, че нямате моите познания в това направление, най-малкото по чисто технически причини - имал съм цели 20 години повече от Вас, за да изучавам поезия.
  • 1. Благодаря, Сеси! Тронат съм от вниманието ти.
    Сърдечен поздрав: Мисана

    2. Благодаря ти, Исмаиле, за хубавите думи!
    Трогнат съм и ти желая много успехи през новата седмица: Младен

    3. Благодаря ти, Елица, за толкова компетентната намеса. Изнесе на младежа една прекрасна ограмотителна лекция.
    Между другото, надникнах в профила на Даниел и се зачетох в поезията му, с единствената цел да си изясня първопричината за странните му въпроси. Идеята ми беше да му дам един по-задълбочен отговор. Но прочитайки стихотворенията му разбрах изведнъж, че благородното ми намерение се обезсмисля напълно от естеството на нещата. Както се казва в подобни случаи, нека оставим всичко на течението!
  • Аз също не разбирам от стихотворни стъпки, но това не ми пречи да усещам, кога едно стихотворение е хубаво и кога не. Някой беше казал, че четящите се делят на две основни групи- едните, които четат всичко и другите, които четат и поезия. Те са гвардейците на читателите!
    Даниеле, лично твой проблем е, ако в този поетичен шедьовър не виждаш поезия!
  • Позволявам си да отговоря на Даниел, което не отнема правото и на автора да го направи.
    Питаш за ритмични стъпки и рими.
    Ето ги:
    Стихът е написан в класическата стъпка ямб - първа неударена, втора ударена сричка.
    Римни двойки:

    загУбих - поллУчи
    сЪнища - цвета си ( изговаря се "цветЪ си)

    Дотук римите са асонансни - в съответните римувани думи съвпадат само ударените гласни. Тази рима се среща в творбите на много добри и утвърдени поети днес.
    Следващите са пълни рими:

    надЕЖДА - извЕЖДАт

    ОстАВА - слАВАта
    свЕТИ - поЕТИ

    вЪРНЕШ - прегЪРНЕШ
    врЕМЕ - взЕМЕ

    А съдържанието е ясно: след раздялата Лирическият копнее за последна прощална прегръдка. Възпява се Мигът щастие, който оставя незабравим спомен.
    Според мен, стихотворението е смислено и в добра форма.
    Поздрави!
  • Усетих стиха ти! Поздрави, Мисана!
  • Благодаря , Безжичен! Съгласен съм с твоя парадокс.
    Рационалното индуцира емоции, а те на свой ред генерират нещо рационално. Истинско перпетуум мобиле.

    Още съм под впечатление на великолепната ти статия за Алън Тюринг!

    Сърдечен поздрав: Мисана
  • Благодаря ти, Елица!
    Знаеш, че аз високо ценя коментарите ти, защото те не са куртоазни, а винаги конкретни, понякога съдържащи градивна и следователно позитивна критика.
    Сама разбираш, че едва ли съм пропуснал да анализирам предложеното от теб:
    "И нека после лошото МЕ вземе",
    вместо избраното от мен:
    "И нека после лошото НИ вземе".
    Но след дълго обмисляне се отказах от този - първи вариант.
    Защото тук става дума за една финална прегръдка, искрена и чиста, повече отколкото през "първото ни време". Тази прегръдка е своеобразно причастие за двама. След нея следва окончателната раздяла.
    А раздялата е лошо нещо и за двамата, Елица! Повярвай ми! И затова именно, лошото ще вземе и двамата, а не само Лирическия, въпреки, че от кавалерски съображения, би било много по-морално да вземе единствено него. И той го иска - повярвай ми! Но истината е по-жестока и от най-благородните ни и възвишени желания!

    Сърдечен поздрав и виртуална прегръдка!
  • "Намерих те за миг, но те загубих..."
    Може би точно тези мигновени срещи оставят по-дълги следи в паметта, защото са избягнали проверката на времето...

    Според мен, последният ред трябва да бъде:
    "И нека после лошото МЕ вземе"(обясненията са излишни).
    Извинявай, Мисана, но знаеш, че не съм по общите приказки и по суперлативите - както под моите, така и под чуждите стихове.
    Одобрявам и оценявам творбата ти!
  • Благодаря ти, Светла! По-голямо признание, за това, че съм успял в стиха си, от твоите думи, не бих могъл да получа. Трогнат съм!

    Желая ти възможно най-хубаво прекарване на празничните дни!
  • Удоволствие е да Ви чета и след това да си помълча!!
    Любовната Ви лирика е затрогваща до сълзи!!
    Моите почитания!!
  • Благодаря ти, Ивелина! Трогнат съм от посещението ти и от хубавите думи.

    Лека вечер и утрешен хубав ден!
  • "Една частица щастие остава.."
    Еее, нека да е повече..
    Вълнуваща поезия, Младене, и няма как когато се говори за любов!
  • Благодаря ти за тези хубави думи, Никола! Трогна сърцето ми.

    Възможно най-приятна вечер ти желая!
  • И тук те приветствам за хубавото стихо, Мисана!Ненадминат си!
    Твърдя го!Поздрави от мен и хубав ден!
  • 1.Така е Вики! Тук вече съм съгласен напълно с теб и дори ще цитирам Виктор Юго, който в "Парижката света богородица" го е казал най-добре: "Всяка голяма любов завършва трагично - или с раздяла, или с брак!"

    Но никак не ми харесва, че ти и Юго сте правите!

    2. Ала с Мисана Божура
    ще стане още по-щура.
    Толкова щураво-луда,
    че ще се види във чудо...

    Пътят е ясен, Божура! Пази се от М-вълната!
  • Понякога е именно това Защо ли? Защото точно голямата любов е фактора, променящ начина ни на мислене и на светоусещане, големия ни житейски урок, след който не сме вече същите. И дори да ни липсва, може би е по-добре, че си отива, защото удавена в битовизъм едва ли ще оцелее. Разбира се, лично мнение.
    Поздрави!
  • Не се страхувам от треска, Божура. Особено, ако е емоцонална.

    "И срещна Божура Мисана,
    но треска май първа я хвана.
    И днес вече даже не смее
    без треската тя да живее..."
  • Оригинална си, Божура! А това определено ми харесва. Хареса ми и първият ти поместен в Откровения стих. Не го коментирах, защото видях харктерния за сайта негативизъм към новото, а вече ми писна да се конфронтирам. И в Хулите има негативизъм, но е много по-рядък.
    Имам чувстството, че ако изгазя бос през тръните, за които говориш, мога да стигна до теб. И дай боже, но после какво ще правим заедно. Защото сега ни е добре - от двете страни на пътя, а заедно може да ни стане много горещо...и горчиво!

    С поздрав: Мисана
  • 1. Нима любовта между двама е свършване на работа в живота на другия, Вики? Може би имаш предвид - дом, деца или нещо подобно. За мен любовта е късче вечност и късче звездност. Сигурно се заблуждавам и трябва да се преустроя да гледам по-прозаично и утилитарно.

    Сърдечен поздрав!

    2. Благодаря ти, Ена! Трогна ме с признанието си.

    Сърдечен поздрав!

    3. Благодаря ти, Краси! Знам, че е невъзможно...но все пак само вярата в невъзможното не е безсмислена:

    "Вярвам, защото е абсурдно!" /Тертулиан/

    Поздрави и хубав ден ти желая!
  • Единствено се моля да се върнеш -
    по-истинска от първото ни време.
    Еххх, нали знаеш, че това е невъзможно...
    И все пак се молим - и ние не знаем за какво всъщност...
    Поздрав!
  • Прекрасен стих, Мисана!!!
    Разплака ме...
  • Когато всеки от двамата си е свършил работата в живота на другия, раздялата е неизбежна, но не е трагична.
  • 1. Благодаря ти за хубавите думи и за подкрепата, Христов!

    2. Трогнат съм, Али и много ти благодаря за този коментар и за хубавите думи!

    3. Мерси, Рада! Радвам се, че си съгласна с констатацията ми!

    4. Много ме обнадежди с тези толкова хубави 4 стихотворни реда, Дочка!
    Да, права си: "Близостта прилича на раздяла", а раздялата понякога се обръща повторно в близост!

    5.Специален поздрав за вдъхновените ти 4 реда!

    Благодаря ви за участието Росица и Анна! Трогнахте ме!
  • И зарчета се въртят...Съдба ли е,
    че близостта прилича на раздяла?
    По стълбата на времето обратно
    търкаля своя спомен пак началото...

    Благодаря за удоволствието!
  • Един миг, частица щастие-светулка, а повече от всичко...
    Наистина вълнуващо посвещение!
  • !!!
Предложения
: ??:??