25 sept 2010, 0:07

Тръгвам си

832 0 3

                                                                                         

Tръгвам си, а ти къде си?

Tам, далеч... защо не ме изпрати?

 

Tолкова бързо ли болката забрави,

а любовта и клетвите къде остави?

 

Дълбоко в сърцето си от лед заключи

или в бездънната душа захвърли?

 

Защо? Нима не може да е както преди,

какво те спира, с мене сподели.

 

Обичам те, разбери...

не ме ранявай отново ти.

 

Тъгата ми спести... просто го направи!

Ела с мене ти...

 

Там, където птички пеят песни

за любовта, за радостта, за двама ни!

 

Там, където всичко е красиво,

където земята е докосната от слънцето.

 

Където ще бъдем сами,

далеч от всички злобни погледи.

 

Където ще разберем истини,

променящи нашите съдби.

 

Но бързо го направи,

защото скоро тръгвам, любими.

 

Чаках те цял живот...

и ще продължа да те чакам, моя любов!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомира Герова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...