Tръгвам си, а ти къде си?
Tам, далеч... защо не ме изпрати?
Tолкова бързо ли болката забрави,
а любовта и клетвите къде остави?
Дълбоко в сърцето си от лед заключи
или в бездънната душа захвърли?
Защо? Нима не може да е както преди,
какво те спира, с мене сподели.
Обичам те, разбери...
не ме ранявай отново ти.
Тъгата ми спести... просто го направи!
Ела с мене ти...
Там, където птички пеят песни
за любовта, за радостта, за двама ни!
Там, където всичко е красиво,
където земята е докосната от слънцето.
Където ще бъдем сами,
далеч от всички злобни погледи.
Където ще разберем истини,
променящи нашите съдби.
Но бързо го направи,
защото скоро тръгвам, любими.
Чаках те цял живот...
и ще продължа да те чакам, моя любов!
© Любомира Герова Все права защищены