2 nov 2014, 17:55

Тръгвам си като за последно

  Poesía » Otra
835 0 0

Аз си тръгвам.

Вече съм излишна тук.

Ти си непознат, 

или поне до сега 

такъв не те познавах.

Аз си тръгвам.

Нищо, че навън е студ.

В сърцето ти е също 

ледено студено, зная.

А ти дори не се опитваш 

да ме спреш.

Може би ти е безразлично.

Какво ли очаквах?!

Може би сърцето си 

да ми дадеш…

За да се грижа за него.

За да го обичам.

Но ти не желаеш.

Нямам място в твоя свят.

И ти в моя също нямаш.

Сега навън е мрак.

В сърцето ми отвори се яма.

Дълбока много,

за да захвърля в нея всичко –

и любов, и спомени 

свързани с теб.

А ти не казваш 

даже “сбогом”…

Нима не вярваш, 

че свърши всичко?

Ами само гледай 

как си тръгвам,

макар все още 

да не зная накъде.

Оставям ти само нещо, 

едно едничко.

Не е нещо голямо,

всъщност няколко думи,

които може би 

един ден ще намериш

и ще прочетеш,

а може би и най-накрая 

всичко ще разбереш.

Ще усетиш болка,

ще ти се прииска 

да ме върнеш.

Нали те познавам,

ти си си такъв.

Но ще бъде късно,

ти вече ме изгуби.

В теб отново 

няма думи.

Но аз съм свикнала 

и мълчанието ти да ми стига.

Свикнала съм, 

но днес си тръгвам.

И този път е за последно.

Един ден ако тръгнеш 

да ме търсиш отново –

напразно ще е,

да знаеш.

Тогава мълчание 

ще има в мен.

И като четеш това, 

не страдай –

ти така или иначе 

със самотата свикнал си.

А може би тя е 

твоята голяма любов 

и сигурна съм, 

че по думите ми ще познаеш,

че писано е за теб

и че ще можеш и без мен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...