2.11.2014 г., 17:55

Тръгвам си като за последно

841 0 0

Аз си тръгвам.

Вече съм излишна тук.

Ти си непознат, 

или поне до сега 

такъв не те познавах.

Аз си тръгвам.

Нищо, че навън е студ.

В сърцето ти е също 

ледено студено, зная.

А ти дори не се опитваш 

да ме спреш.

Може би ти е безразлично.

Какво ли очаквах?!

Може би сърцето си 

да ми дадеш…

За да се грижа за него.

За да го обичам.

Но ти не желаеш.

Нямам място в твоя свят.

И ти в моя също нямаш.

Сега навън е мрак.

В сърцето ми отвори се яма.

Дълбока много,

за да захвърля в нея всичко –

и любов, и спомени 

свързани с теб.

А ти не казваш 

даже “сбогом”…

Нима не вярваш, 

че свърши всичко?

Ами само гледай 

как си тръгвам,

макар все още 

да не зная накъде.

Оставям ти само нещо, 

едно едничко.

Не е нещо голямо,

всъщност няколко думи,

които може би 

един ден ще намериш

и ще прочетеш,

а може би и най-накрая 

всичко ще разбереш.

Ще усетиш болка,

ще ти се прииска 

да ме върнеш.

Нали те познавам,

ти си си такъв.

Но ще бъде късно,

ти вече ме изгуби.

В теб отново 

няма думи.

Но аз съм свикнала 

и мълчанието ти да ми стига.

Свикнала съм, 

но днес си тръгвам.

И този път е за последно.

Един ден ако тръгнеш 

да ме търсиш отново –

напразно ще е,

да знаеш.

Тогава мълчание 

ще има в мен.

И като четеш това, 

не страдай –

ти така или иначе 

със самотата свикнал си.

А може би тя е 

твоята голяма любов 

и сигурна съм, 

че по думите ми ще познаеш,

че писано е за теб

и че ще можеш и без мен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...