30 sept 2007, 19:39

тръгваш

  Poesía
870 0 3
Душата крещи,
сърцето боли,
тръгна си ти,
замина си,
завинаги...

На забрава ме обрече
и остави ме без мечти,
само болка ми донесе ти,
молиш аз да простя,
искаш да забравя,
но не мога, трудно е!

Сълзи се стичат,
ти очите ми погледни,
дори те теб обичат,
вземи ги!

Таз раздяла спомени руши,
спаси ги ти!
Не ги обричай на болката проклета,
просто ги помни!


P.S.
Мразя този ден и Гърция, защото тя ми отне най-скъпото и това бе Явор (моето слънчице)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ралица Лазарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не тъжи! След всяка буря, сутрин винаги изгрява Слънцето - така е и в живота на хората.
  • трудно ми е да се усмихвам след като го няма...
  • Трогна ме , Ралица.За
    съжаление много хора и
    стари и млади имат тази
    съдба. Усмихни се,с обич.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...