30 sept 2007, 19:39

тръгваш 

  Poesía
611 0 3
Душата крещи,
сърцето боли,
тръгна си ти,
замина си,
завинаги...

На забрава ме обрече
и остави ме без мечти,
само болка ми донесе ти,
молиш аз да простя,
искаш да забравя,
но не мога, трудно е!

Сълзи се стичат,
ти очите ми погледни,
дори те теб обичат,
вземи ги!

Таз раздяла спомени руши,
спаси ги ти!
Не ги обричай на болката проклета,
просто ги помни!


P.S.
Мразя този ден и Гърция, защото тя ми отне най-скъпото и това бе Явор (моето слънчице)

© Ралица Лазарова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Не тъжи! След всяка буря, сутрин винаги изгрява Слънцето - така е и в живота на хората.
  • трудно ми е да се усмихвам след като го няма...
  • Трогна ме , Ралица.За
    съжаление много хора и
    стари и млади имат тази
    съдба. Усмихни се,с обич.
Propuestas
: ??:??