30 sept 2007, 19:39

тръгваш

  Poesía
878 0 3
Душата крещи,
сърцето боли,
тръгна си ти,
замина си,
завинаги...

На забрава ме обрече
и остави ме без мечти,
само болка ми донесе ти,
молиш аз да простя,
искаш да забравя,
но не мога, трудно е!

Сълзи се стичат,
ти очите ми погледни,
дори те теб обичат,
вземи ги!

Таз раздяла спомени руши,
спаси ги ти!
Не ги обричай на болката проклета,
просто ги помни!


P.S.
Мразя този ден и Гърция, защото тя ми отне най-скъпото и това бе Явор (моето слънчице)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ралица Лазарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не тъжи! След всяка буря, сутрин винаги изгрява Слънцето - така е и в живота на хората.
  • трудно ми е да се усмихвам след като го няма...
  • Трогна ме , Ралица.За
    съжаление много хора и
    стари и млади имат тази
    съдба. Усмихни се,с обич.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...