тръгваш
сърцето боли,
тръгна си ти,
замина си,
завинаги...
На забрава ме обрече
и остави ме без мечти,
само болка ми донесе ти,
молиш аз да простя,
искаш да забравя,
но не мога, трудно е!
Сълзи се стичат,
ти очите ми погледни,
дори те теб обичат,
вземи ги!
Таз раздяла спомени руши,
спаси ги ти!
Не ги обричай на болката проклета,
просто ги помни!
P.S.
Мразя този ден и Гърция, защото тя ми отне най-скъпото и това бе Явор (моето слънчице)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ралица Лазарова Всички права запазени