16 may 2009, 15:55

Тръгваш си...

  Poesía
1.2K 0 4

ТРЪГВАШ СИ

 

 

Тръгваш си, ученическият ти живот приключи,

надписът "Отец Паисий" остави своите следи,

да си истинска, да си човек те той научи,

дано посланието в тебе да стои.

 

Училищната врата след теб ще се затвори,

зад нея ще останат смях и песни,

гласът на спомените само ще говори,

напомнящ ти за мигове чудесни.

 

Докосваш се до всичко, сякаш се сбогуваш,

ще ти липсват стаята, дъската, чинът ти дори,

знаеш, че звънеца няма всеки ден да чуваш,

ала споменът отляво вечно ще гори.

 

Ще ти липсват приятелските гласове,

навсякъде ще търсиш и познатите очи,

споделящи ти болки и силни страхове,

първите любови и съкровените мечти.

 

Продължавай да се бориш и успявай,

недей се чувства повалена,

стойностни неща след себе си оставяй,

чака те животът - най-голямата ти сцена!

 

                                                                                                             На Биончелка :)

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Полчето Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасно е!Много ми хареса,въпреки че ме накара да се замисля за стария ми клас и ме натъжи.. Е Все пак животът е пред нас!
  • В 12 клас ме накараха да напиша стихче за Христо Ботев, понеже така се казваше гимназията,която завършвах. Това беше най - трудната задача изобщо, пред която бях поставена. В стремежа си да внеса собствен стил в стиха бяха вплетени банички, цигари виктори от 86 стотинки и героизъм... Не ме оцениха,но аз много си го харесвам това стихче...
    Идеята е, че е важно да си харесваме писането

    Дерзай
  • Благодаря ви ... писано е за много скъп човек и мнението ви има голямо значение за мен
  • Успех!Само напред и нагоре!Никога не губи вяра и надежда,а любовта раздавай.Само така тя ще се връща при теб и ще прави щастлива!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...