May 16, 2009, 3:55 PM

Тръгваш си...

  Poetry
1.2K 0 4

ТРЪГВАШ СИ

 

 

Тръгваш си, ученическият ти живот приключи,

надписът "Отец Паисий" остави своите следи,

да си истинска, да си човек те той научи,

дано посланието в тебе да стои.

 

Училищната врата след теб ще се затвори,

зад нея ще останат смях и песни,

гласът на спомените само ще говори,

напомнящ ти за мигове чудесни.

 

Докосваш се до всичко, сякаш се сбогуваш,

ще ти липсват стаята, дъската, чинът ти дори,

знаеш, че звънеца няма всеки ден да чуваш,

ала споменът отляво вечно ще гори.

 

Ще ти липсват приятелските гласове,

навсякъде ще търсиш и познатите очи,

споделящи ти болки и силни страхове,

първите любови и съкровените мечти.

 

Продължавай да се бориш и успявай,

недей се чувства повалена,

стойностни неща след себе си оставяй,

чака те животът - най-голямата ти сцена!

 

                                                                                                             На Биончелка :)

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Полчето All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасно е!Много ми хареса,въпреки че ме накара да се замисля за стария ми клас и ме натъжи.. Е Все пак животът е пред нас!
  • В 12 клас ме накараха да напиша стихче за Христо Ботев, понеже така се казваше гимназията,която завършвах. Това беше най - трудната задача изобщо, пред която бях поставена. В стремежа си да внеса собствен стил в стиха бяха вплетени банички, цигари виктори от 86 стотинки и героизъм... Не ме оцениха,но аз много си го харесвам това стихче...
    Идеята е, че е важно да си харесваме писането

    Дерзай
  • Благодаря ви ... писано е за много скъп човек и мнението ви има голямо значение за мен
  • Успех!Само напред и нагоре!Никога не губи вяра и надежда,а любовта раздавай.Само така тя ще се връща при теб и ще прави щастлива!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...