May 16, 2009, 3:55 PM

Тръгваш си... 

  Poetry
990 0 4

ТРЪГВАШ СИ

 

 

Тръгваш си, ученическият ти живот приключи,

надписът "Отец Паисий" остави своите следи,

да си истинска, да си човек те той научи,

дано посланието в тебе да стои.

 

Училищната врата след теб ще се затвори,

зад нея ще останат смях и песни,

гласът на спомените само ще говори,

напомнящ ти за мигове чудесни.

 

Докосваш се до всичко, сякаш се сбогуваш,

ще ти липсват стаята, дъската, чинът ти дори,

знаеш, че звънеца няма всеки ден да чуваш,

ала споменът отляво вечно ще гори.

 

Ще ти липсват приятелските гласове,

навсякъде ще търсиш и познатите очи,

споделящи ти болки и силни страхове,

първите любови и съкровените мечти.

 

Продължавай да се бориш и успявай,

недей се чувства повалена,

стойностни неща след себе си оставяй,

чака те животът - най-голямата ти сцена!

 

                                                                                                             На Биончелка :)

 

© Полчето All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Прекрасно е!Много ми хареса,въпреки че ме накара да се замисля за стария ми клас и ме натъжи.. Е Все пак животът е пред нас!
  • В 12 клас ме накараха да напиша стихче за Христо Ботев, понеже така се казваше гимназията,която завършвах. Това беше най - трудната задача изобщо, пред която бях поставена. В стремежа си да внеса собствен стил в стиха бяха вплетени банички, цигари виктори от 86 стотинки и героизъм... Не ме оцениха,но аз много си го харесвам това стихче...
    Идеята е, че е важно да си харесваме писането

    Дерзай
  • Благодаря ви ... писано е за много скъп човек и мнението ви има голямо значение за мен
  • Успех!Само напред и нагоре!Никога не губи вяра и надежда,а любовта раздавай.Само така тя ще се връща при теб и ще прави щастлива!
Random works
: ??:??