rudin (Иван Христов)
858 1444
28 ene 2011, 6:55

Трънска песнопойна 

  Poesía » Civil
1227 0 8

Леле, мале, оти*

мен забрави. Що ли

се си одим спроти**-

гол тумбак – пищови!

 

То, сиромашия,

яко ни подгони.

Давим се до шия,

със и без пагони.

 

Мале, ти кажи ми,

що си ме родила?

И тежи на шия

камък-мотовила***.

 

Че във парламента

вуци се събрали

и закони-мента

вкупом гласували.

 

Аз, комай, ще пукна

пушка къмто небо! –

през межда ще хукне

твойто мило чедо.

 

 __________________________________________

*оти – на трънски диалект – защо

**спроти – срещу, насреща

***мотовила – Т-образно приспособление с чатал

за намотаване на прежда – б.а.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Сполучливо хрумване е това, да го напишеш на диалект. Сякаш самият народ говори ...
    Поздрав за гражданската позиция, Рудин!
  • Трогна ме,Рудин, благодаря!
    А на тези вуци им трябва по един трънски нашийник, ама навътре с бодлите - за да им напомня, че хората избират любимци, а не обратното!
  • Много весело и закачливо,намерил си начин да покажеш истината по неповторим начин!
    Поздрави
  • чак ми зазвуча в ухото хоровода... Много злободневно, но поднесено с много хумор. Запазена марка "Рудин".
  • Хубава песен!
    Но нещо все "пукаме" с халостни патрони
  • "Давим се до шия"
    Ами кой ни е крив?
  • Интересни са твоите стихове... и оригинални... и истински... Поздрав!
  • Рудин,написал си го чудесно весело и закачливо.Направо ми стана хубаво.
    Макар, че истината ни е за оплакване.Дерзаи писателю !
Propuestas
: ??:??