Jan 28, 2011, 6:55 AM
Трънска песнопойна
Леле, мале, оти*
мен забрави. Що ли
се си одим спроти**-
гол тумбак – пищови!
То, сиромашия,
яко ни подгони.
Давим се до шия,
със и без пагони.
Мале, ти кажи ми,
що си ме родила?
И тежи на шия
камък-мотовила***.
Че във парламента
вуци се събрали
и закони-мента
вкупом гласували.
Аз, комай, ще пукна
пушка къмто небо! –
през межда ще хукне
твойто мило чедо.
__________________________________________
*оти – на трънски диалект – защо
**спроти – срещу, насреща
***мотовила – Т-образно приспособление с чатал
за намотаване на прежда – б.а.
© Иван Христов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Трогна ме,Рудин, благодаря!
А на тези вуци им трябва по един трънски нашийник, ама навътре с бодлите - за да им напомня, че хората избират любимци, а не обратното! -
Много весело и закачливо,намерил си начин да покажеш истината по неповторим начин!
Поздрави -
чак ми зазвуча в ухото хоровода... Много злободневно, но поднесено с много хумор. Запазена марка "Рудин".
-
Хубава песен!
Но нещо все "пукаме" с халостни патрони -
"Давим се до шия"
Ами кой ни е крив?
-
Интересни са твоите стихове... и оригинални... и истински... Поздрав!
-
Рудин,написал си го чудесно весело и закачливо.Направо ми стана хубаво.
Макар, че истината ни е за оплакване.Дерзаи писателю !
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Поздрав за гражданската позиция, Рудин!