Тук времето е спряло                                                      

Тук сякаш времето е спряло.

Аз с времето единствено  споря...

На двора птиче е запяло,

а аз съм седнал, нещо да творя...

Докато лятото препича,

и селото  притихнало мълчи...

Такава тишина обичам,

тя  като зов в ушите  ми звучи.

В мен спомените отлетяли

дойдоха с моите далечни дни,

когато сме в сеното спали

и в тъмното сме търсили звезди.

Без дъх, крилато сме мечтали,

безоблачни да станат наште дни...

В честта  си ний сме се кълнали

злодеите, с Добрите, да сменим...

Това наистина не стана...

Злодеят стъпка нашите мечти.

Той силно, за врата ни хвана,

и видяхме във светлото звезди!...