Нахлуваш в мозъка ми.

Бях забравила за Теб!

Отивай си!

Няма какво да ти дам!

Ограби всичко отнесе го далеч.

Защо си тук ?

Кажи!?

Не ти ли стигна усмивката ми!?

Пак лакомо ровиш...

Всичко изсъхна -

есенна гора заличила цветовете си!

Забравих кога е имало градини

пълни с цветя (Лалета)...

Скривам се.

Бягам от себе си.

Задъхана прехапвам устните си

прегризвам вените си...

Отлитам...

Но крилата ми - счупи ги!

Отне ми всичко.

Кажи защо се усмихваш!?

Притворила очи забравям за Теб!

Попивам дълбоко в безкрая...

Остави ме!

Отивай си!

Останките ми бледи са...

Нямам какво да ти дам!

Ограби ме!

Изяде ме!

Отрови ме!

Отекна в мен като писък...

И К' ВО ОТ Т'ВА!