Nov 25, 2014, 4:47 PM

Тумор 2

505 0 1

Нахлуваш в мозъка ми.

Бях забравила за Теб!

Отивай си!

Няма какво да ти дам!

Ограби всичко отнесе го далеч.

Защо си тук ?

Кажи!?

Не ти ли стигна усмивката ми!?

Пак лакомо ровиш...

Всичко изсъхна -

есенна гора заличила цветовете си!

 

Забравих кога е имало градини

пълни с цветя (Лалета)...

Скривам се.

Бягам от себе си.

Задъхана прехапвам устните си

прегризвам вените си...

Отлитам...

Но крилата ми - счупи ги!

Отне ми всичко.

Кажи защо се усмихваш!?

Притворила очи забравям за Теб!

Попивам дълбоко в безкрая...

 

Остави ме!

Отивай си!

Останките ми бледи са...

Нямам какво да ти дам!

Ограби ме!

Изяде ме!

Отрови ме!

Отекна в мен като писък...

И К' ВО ОТ Т'ВА!

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Екатерина Глухова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...