25 нояб. 2014 г., 16:47

Тумор 2

508 0 1

Нахлуваш в мозъка ми.

Бях забравила за Теб!

Отивай си!

Няма какво да ти дам!

Ограби всичко отнесе го далеч.

Защо си тук ?

Кажи!?

Не ти ли стигна усмивката ми!?

Пак лакомо ровиш...

Всичко изсъхна -

есенна гора заличила цветовете си!

 

Забравих кога е имало градини

пълни с цветя (Лалета)...

Скривам се.

Бягам от себе си.

Задъхана прехапвам устните си

прегризвам вените си...

Отлитам...

Но крилата ми - счупи ги!

Отне ми всичко.

Кажи защо се усмихваш!?

Притворила очи забравям за Теб!

Попивам дълбоко в безкрая...

 

Остави ме!

Отивай си!

Останките ми бледи са...

Нямам какво да ти дам!

Ограби ме!

Изяде ме!

Отрови ме!

Отекна в мен като писък...

И К' ВО ОТ Т'ВА!

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Екатерина Глухова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...