Тумор 2
Нахлуваш в мозъка ми.
Бях забравила за Теб!
Отивай си!
Няма какво да ти дам!
Ограби всичко отнесе го далеч.
Защо си тук ?
Кажи!?
Не ти ли стигна усмивката ми!?
Пак лакомо ровиш...
Всичко изсъхна -
есенна гора заличила цветовете си!
Забравих кога е имало градини
пълни с цветя (Лалета)...
Скривам се.
Бягам от себе си.
Задъхана прехапвам устните си
прегризвам вените си...
Отлитам...
Но крилата ми - счупи ги!
Отне ми всичко.
Кажи защо се усмихваш!?
Притворила очи забравям за Теб!
Попивам дълбоко в безкрая...
Остави ме!
Отивай си!
Останките ми бледи са...
Нямам какво да ти дам!
Ограби ме!
Изяде ме!
Отрови ме!
Отекна в мен като писък...
И К' ВО ОТ Т'ВА!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Екатерина Глухова Все права защищены
