Тумор и сатира

Нагарчащ хумор, блистери от думи
изписах за обществения тумор...
Напразно. Резистентен на слова –
под банка с доза кредитна глюкоза,
надрусан, с безнадеждна диагноза –
народа уталожил е снага.

Щам радикали – клетъчно преяли –
мутират в ежедневните скандали
и„гейт“ след „гейт“ гнева затръшва страх. 
Страната млъква, както ковчег в църква –
нехае на амвона, че похърква
главата на „чеширски“ котарак.

Опашка става цялата държава,
помахва, неохотно се прощава
с надеждите. От онзи терминал
са отлетели в облачета бели
толко души за челяд закопнели,
че въздуха натегна от вина.

Един решава, съди, обвинява –
а видимо процесът продължава,
все в преход сме – ремисия без край.
С орел и щука стигнахме до тука... 
До тази щипка – „вектор на сполука“ –
прикриваща краката на омар.

Аман от нови, инвазивни проби
във таз' духовно бедна на основи
асоциална, кисела среда.
Разпадна фаза само ще опази
потомството от робски метастази
в спиралните вериги деенка.

Писано е преди карантината. Но днес, когато ремисията е на път да се превърне във факт... Нека си пожелаем скорошно и пълно оздравяване!