16 ene 2015, 21:17

Туземният Аврамов Дом

  Poesía » Civil
529 0 0

През крайпътната България,

кой ли досега не мина,

заповеди да раздава,

заповеди към слуги.

Кондолиза, Хилари, МакКейн,

Нюланд, Хаманд, Чарлз и Кери

преминаха да чуят нищо друго

освен вмененото „О’Кей”,

видяха и лакеи в чупки,

кой къде завари и намери,

в надпреварата със свойта безгръбначност,

безволева сервилност,

удодлива, блудкава прозрачност...

 

Наистина перфектните слуги,

намерили са ги като по мярка,

да бъдат по-старателни не биха и могли,

угодници едва ли биха се намерили по-ярки!

 

Прозорците затворени мълчат,

в контраст с „отворената” българска любов,

стрхът и бднотията стърчат,

подпренни на подобието

на „демократичен” ров!

 

гр. София, 15.01.2015 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...