16 ene 2015, 21:17

Туземният Аврамов Дом

  Poesía » Civil
533 0 0

През крайпътната България,

кой ли досега не мина,

заповеди да раздава,

заповеди към слуги.

Кондолиза, Хилари, МакКейн,

Нюланд, Хаманд, Чарлз и Кери

преминаха да чуят нищо друго

освен вмененото „О’Кей”,

видяха и лакеи в чупки,

кой къде завари и намери,

в надпреварата със свойта безгръбначност,

безволева сервилност,

удодлива, блудкава прозрачност...

 

Наистина перфектните слуги,

намерили са ги като по мярка,

да бъдат по-старателни не биха и могли,

угодници едва ли биха се намерили по-ярки!

 

Прозорците затворени мълчат,

в контраст с „отворената” българска любов,

стрхът и бднотията стърчат,

подпренни на подобието

на „демократичен” ров!

 

гр. София, 15.01.2015 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...