През крайпътната България,

кой ли досега не мина,

заповеди да раздава,

заповеди към слуги.

Кондолиза, Хилари, МакКейн,

Нюланд, Хаманд, Чарлз и Кери

преминаха да чуят нищо друго

освен вмененото „О’Кей”,

видяха и лакеи в чупки,

кой къде завари и намери,

в надпреварата със свойта безгръбначност,

безволева сервилност,

удодлива, блудкава прозрачност...

Наистина перфектните слуги,

намерили са ги като по мярка,

да бъдат по-старателни не биха и могли,

угодници едва ли биха се намерили по-ярки!

Прозорците затворени мълчат,

в контраст с „отворената” българска любов,

стрхът и бднотията стърчат,

подпренни на подобието

на „демократичен” ров!

гр. София, 15.01.2015 г.