16 ene 2015, 21:17

Туземният Аврамов Дом

  Poesía » Civil
531 0 0

През крайпътната България,

кой ли досега не мина,

заповеди да раздава,

заповеди към слуги.

Кондолиза, Хилари, МакКейн,

Нюланд, Хаманд, Чарлз и Кери

преминаха да чуят нищо друго

освен вмененото „О’Кей”,

видяха и лакеи в чупки,

кой къде завари и намери,

в надпреварата със свойта безгръбначност,

безволева сервилност,

удодлива, блудкава прозрачност...

 

Наистина перфектните слуги,

намерили са ги като по мярка,

да бъдат по-старателни не биха и могли,

угодници едва ли биха се намерили по-ярки!

 

Прозорците затворени мълчат,

в контраст с „отворената” българска любов,

стрхът и бднотията стърчат,

подпренни на подобието

на „демократичен” ров!

 

гр. София, 15.01.2015 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...