Jan 16, 2015, 9:17 PM

Туземният Аврамов Дом

  Poetry » Civic
528 0 0

През крайпътната България,

кой ли досега не мина,

заповеди да раздава,

заповеди към слуги.

Кондолиза, Хилари, МакКейн,

Нюланд, Хаманд, Чарлз и Кери

преминаха да чуят нищо друго

освен вмененото „О’Кей”,

видяха и лакеи в чупки,

кой къде завари и намери,

в надпреварата със свойта безгръбначност,

безволева сервилност,

удодлива, блудкава прозрачност...

 

Наистина перфектните слуги,

намерили са ги като по мярка,

да бъдат по-старателни не биха и могли,

угодници едва ли биха се намерили по-ярки!

 

Прозорците затворени мълчат,

в контраст с „отворената” българска любов,

стрхът и бднотията стърчат,

подпренни на подобието

на „демократичен” ров!

 

гр. София, 15.01.2015 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...