Твоето другарче
Папагалче си вземи,
че големи са игри,
в клетката ще си стои,
но обича и бели...
Всеки ден се къпе то,
мие човчица само,
клъвка зрънце, хляб, домат,
диня, пъпеш с аромат...
Щом му свирнеш ти с уста,
ще последва таз игра,
после пак и пак само,
ще си пеете в едно...
А перцата са безчет,
бели, сребърни - букет,
дълги, къси - красота,
кат небесната дъга...
© Вал Герх Todos los derechos reservados