Огън ли разпалиш, месец ли изгрее,
или нощ се съмне, утро ли пропее,
пламъче надежда топло ме погали.
Устните си свеждам вече ожадняли .
Като извор чисти - бисерчета бели -
твоите нежни мисли кротко са се спрели -
зимни рози, твоите бели рози -
пеещи и плачещи седефи,
зимни рози – стихчета и прози,
с твоите мили, мили автографи!
В спомен ли ме връщаш или да забравя,
в старата ми къща днес какво да правя?
Обич ли да искам, или милостиня,
или да изпискам: „-Всичко е пустиня!”
Обич аз избирам, огънче и вяра
в тебе аз намирам чувствата да парят -
зимни рози, твоите бели рози -
светещи и парещи седефи,
зимни рози - стихчета и прози,
как обичам твоите автографи!
юни, 2016 г.
© Таня Чардакова Todos los derechos reservados