Огън ли разпалиш, месец ли изгрее,
или нощ се съмне, утро ли пропее,
пламъче надежда топло ме погали.
Устните си свеждам вече ожадняли .
Като извор чисти - бисерчета бели -
твоите нежни мисли кротко са се спрели -
зимни рози, твоите бели рози -
пеещи и плачещи седефи,
зимни рози – стихчета и прози,
с твоите мили, мили автографи!
В спомен ли ме връщаш или да забравя,
в старата ми къща днес какво да правя? ...