12 sept 2012, 9:54

Твоите деца

  Poesía
938 0 0

Твоите деца не са обаче твои...

Те са единствени и не ти принадлежат.

И ористта им вече - не е твоята,

дошли са да вървят по своя път.

 

Идват, растат, живеят чрез тебе на света,

но не за  теб - не за да поемат твоя път.

Чеда са като нас на майката земя,

но собственост са ничия - дори и в смърт!

 

Дай подслон на вещите и телата им, 

но не и на душите и сърцата им.

Душата обитава къщата на утрешния ден, 

а сърцето им от мечтите вечно е в плен.

 

Опитай се да бъдеш  - като тях,

но не ги застявяй да са като тебе,

защото те живеят в друг свят

и над тях тегне друго бреме.

 

Пратеници на майката земя са те,

за да живеят в друго време.

Време - различно, ново, моредрно,

за теб - страшно и разкрепостено.

 

В него ти си наблюдател -нямаш глас,

за теб то е неразбрано всеки час.

Едва ли - можеш да го видиш ти...

така, както те през своите очи!

 

Времето лети безмилостно

и нищо назад не се връща.

Но света има ново устройство...

в техните ръце се преобръща!

 

Не давай мисли мъдри и съвети,

те имат свои собствени - помни...

Едва ли дните им ще са по-леки,

ако дариш ги с мъдростта си - ти!

 

Твоите деца не са обаче твои...

Те са единствени и не ти принадлежат.

И ористта им вече - не е твоята,

дошли са да вървят по своя път.

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марияна Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...