12.09.2012 г., 9:54

Твоите деца

933 0 0

Твоите деца не са обаче твои...

Те са единствени и не ти принадлежат.

И ористта им вече - не е твоята,

дошли са да вървят по своя път.

 

Идват, растат, живеят чрез тебе на света,

но не за  теб - не за да поемат твоя път.

Чеда са като нас на майката земя,

но собственост са ничия - дори и в смърт!

 

Дай подслон на вещите и телата им, 

но не и на душите и сърцата им.

Душата обитава къщата на утрешния ден, 

а сърцето им от мечтите вечно е в плен.

 

Опитай се да бъдеш  - като тях,

но не ги застявяй да са като тебе,

защото те живеят в друг свят

и над тях тегне друго бреме.

 

Пратеници на майката земя са те,

за да живеят в друго време.

Време - различно, ново, моредрно,

за теб - страшно и разкрепостено.

 

В него ти си наблюдател -нямаш глас,

за теб то е неразбрано всеки час.

Едва ли - можеш да го видиш ти...

така, както те през своите очи!

 

Времето лети безмилостно

и нищо назад не се връща.

Но света има ново устройство...

в техните ръце се преобръща!

 

Не давай мисли мъдри и съвети,

те имат свои собствени - помни...

Едва ли дните им ще са по-леки,

ако дариш ги с мъдростта си - ти!

 

Твоите деца не са обаче твои...

Те са единствени и не ти принадлежат.

И ористта им вече - не е твоята,

дошли са да вървят по своя път.

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марияна Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...