Ела при мен и малко поседни.
Не! Не ме докосвай! И целувките си ги вземи!
Не ще го понеса! От тях така боли…
Не говори дори – достатъчни са твоите очи –
те ми казват всичко… без лъжи.
Ах, как мечтая картите ми някой глуповатичък да ги реди,
животът да е простичък и лесен, но уви…
На мъка са осъдени човешките души,
ще се лутат огорчени, болни и сами,
докато смъртта над тях не се смили.
Но и погрешно ти за мен недей мисли –
на Фортуна, въпреки големите злини, ...