Ела при мен и малко поседни.

Не! Не ме докосвай! И целувките си ги вземи!

Не ще го понеса! От тях така боли…

Не говори дори – достатъчни са твоите очи –

те ми казват всичко… без лъжи.

Ах, как мечтая картите ми някой глуповатичък да ги реди,

животът да е простичък и лесен, но уви…

На мъка са осъдени човешките души,

ще се лутат огорчени, болни и сами,

докато смъртта над тях не се смили.

Но и погрешно ти за мен недей мисли –

на Фортуна, въпреки големите злини,

бих понесъл още хиляди вреди,

щом с мен е споменът за твоите очи!