10 ene 2009, 23:15

Твоите очи

  Poesía
1.6K 0 1
Посветено на най-невероятните сини очи,
които съм виждала в живота си...


Очите ти като морето
и аз, изгубена във тях.
Очите ти, всепоглъщащи като небето
и аз потъвам в тях без страх.

Очите ти, безвремие и зима.
Пак оглеждам се във тях.
И съм щастлива, че те има,
че къпя се във твоя смях.

Очите ти, по-сини от Вселена.
И аз, протегнала към теб ръце.
Мълча и давя се в тях изумена,
как съм оставила в теб моето лице?!

Очите ти, и топлина и вяра.
Пак замира всичко в своя бяг.
И аз блажена пак изгарям
и чакам прималяла твоя знак.

Да бъда в тебе сгушена,
в ръцете ти, по-силни от стена,
във музиката на душата ти заслушана,
пречистена от твойта светлина...

08.01.2009 г.София

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Метафора Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...