10.01.2009 г., 23:15

Твоите очи

1.6K 0 1
Посветено на най-невероятните сини очи,
които съм виждала в живота си...


Очите ти като морето
и аз, изгубена във тях.
Очите ти, всепоглъщащи като небето
и аз потъвам в тях без страх.

Очите ти, безвремие и зима.
Пак оглеждам се във тях.
И съм щастлива, че те има,
че къпя се във твоя смях.

Очите ти, по-сини от Вселена.
И аз, протегнала към теб ръце.
Мълча и давя се в тях изумена,
как съм оставила в теб моето лице?!

Очите ти, и топлина и вяра.
Пак замира всичко в своя бяг.
И аз блажена пак изгарям
и чакам прималяла твоя знак.

Да бъда в тебе сгушена,
в ръцете ти, по-силни от стена,
във музиката на душата ти заслушана,
пречистена от твойта светлина...

08.01.2009 г.София

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Метафора Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...