Твоите очи
които съм виждала в живота си...
Очите ти като морето
и аз, изгубена във тях.
Очите ти, всепоглъщащи като небето
и аз потъвам в тях без страх.
Очите ти, безвремие и зима.
Пак оглеждам се във тях.
И съм щастлива, че те има,
че къпя се във твоя смях.
Очите ти, по-сини от Вселена.
И аз, протегнала към теб ръце.
Мълча и давя се в тях изумена,
как съм оставила в теб моето лице?!
Очите ти, и топлина и вяра.
Пак замира всичко в своя бяг.
И аз блажена пак изгарям
и чакам прималяла твоя знак.
Да бъда в тебе сгушена,
в ръцете ти, по-силни от стена,
във музиката на душата ти заслушана,
пречистена от твойта светлина...
08.01.2009 г.София
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Метафора Всички права запазени