Искам твой да бъде изгрева.
Друг не е достоен
лъчите ранни да го галят.
Твой ще бъде знай и залеза,
че единствено във твоите очи
се вижда как тихо пламъка
на слънцето в мрака се потапя.
А после ще ти подаря луната,
че тя, кокетката игрива,
оглежда се за тебе всяка нощ
и не е никога щастлива,
ако не те зърне в полунощ.
Звездите карат се
коя по-ярко свети,
коя с усмивка тази нощ
ще поздравиш.
И с тях дарявам те,
да те наглеждат щом заспиш.
Изгревът и залезът,
луната, безбройните звезди,
всичките пред теб прекланят се
и завиждат ми, че само мой си ти.
© Карина Кирова Todos los derechos reservados