ВескоВарна (Веселин Банков)
47 248
14 jul 2020, 11:17

Твой мъж 

  Poesía » De amor
1016 3 15

Скала ти поиска да бъда висока,

аз бури да спирам и зли ветрове

дъха ти да цепя, когато си вихър

и сам да те чакам със векове.

 

И извор поиска да бъда кристален

пожарите в тебе с любов да гася,

а щом си жарава да може във мене

да се притиснеш, да те утоля.

 

И остров да стана насред морето

при мене да спираш като вълна,

след всяко цунами да гледам небето

и да се моля за тиха вода.

 

Поле аз да бъда, да чакам със дни

от тебе дъждец във сушата лете,

а после да страдам, когато реши

и със потоп ми душата помете.

 

Слънце когато си, аз да съм сянка,

където почти не огряваш,

при мене нощес ти да идваш за дрямка

и с изгрева да заминаваш.

 

Аз зная, че ти си жена по природа,

вилнееш, помиташ, заливаш, гориш,

но не съм твоята сянка, за Бога,

аз съм твой Мъж, не каквото решиш!

© Веселин Банков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Жена
ДИС (Деа) ДИС
Poesía
Буря да бъда - само поискай.
Вихри и прах ще вдигна до Бога.
Спри ме! Опитай, ако ти стиска.
Ще те отвея, където мога.
Огън да бъда - пламвам веднага. ...
  881  6  13 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??