Твой мъж
Скала ти поиска да бъда висока,
аз бури да спирам и зли ветрове
дъха ти да цепя, когато си вихър
и сам да те чакам със векове.
И извор поиска да бъда кристален
пожарите в тебе с любов да гася,
а щом си жарава да може във мене
да се притиснеш, да те утоля.
И остров да стана насред морето
при мене да спираш като вълна,
след всяко цунами да гледам небето
и да се моля за тиха вода.
Поле аз да бъда, да чакам със дни
от тебе дъждец във сушата лете,
а после да страдам, когато реши
и със потоп ми душата помете.
Слънце когато си, аз да съм сянка,
където почти не огряваш,
при мене нощес ти да идваш за дрямка
и с изгрева да заминаваш.
Аз зная, че ти си жена по природа,
вилнееш, помиташ, заливаш, гориш,
но не съм твоята сянка, за Бога,
аз съм твой Мъж, не каквото решиш!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Веселин Банков Todos los derechos reservados
