31 jul 2010, 20:36

Твойте вечèри

  Poesía » Otra
1.1K 0 3

Разпъни щедро Христовата маса.

Пирувай безумно в своята вяра.

Но запази място до себе си.

За Юда. Предателя.

Не. Запази цялата маса.

 

Пълни всяка вечер чашите с вино.

Пълни ги до горе. Нека преливат.

Мътни глави. Пияни души. Вяра горчива.

Кръвта сближава сърцата. Не виното.

 

Къшей хляб ако имаш, разчупи им го.

Дай им своя залък последен.

Чужди са, чужди... Но са ти мили.

Не ще ги засити твойта вечеря.

 

Смей се. Пирувай. Не тежат сега истини.

Делникът ражда бедите, той ражда и Хората.

Ще ги познаеш. На доброто са пресни следите.

На обичта. И на прошката. Неизмолена.

 

..........................................

 

Съмне ли някога, назад обърни се.

Една врата ще е вечно отворена.

Едни длани прощават и непростимото.

Едни очи съдят. По детски. Невинно.

 

Залъка хляб само един ще запази.

Но той не бе канен на твойте вечèри.

Пирувай сега. Не мисли.

Това са твойте вечèри...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емили Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • На доброто са пресни следите!
    Харесах,Еми!Богата вечеря е този стих!
  • Браво! Браво! Поздравявам Ви със силния старт!
  • Смей се. Пирувай. Не тежат сега истини.
    Делникът ражда бедите, той ражда и Хората.
    Ще ги познаеш. На доброто са пресни следите.
    На обичта. И на прошката. Не измолена.
    ...
    Пирувай сега. Не мисли.
    Това са твоите вечèри...
    Силен стих! Харесва ми! Добре дошла и успех сред пишещите стихове!


Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...