Разпъни щедро Христовата маса.
Пирувай безумно в своята вяра.
Но запази място до себе си.
За Юда. Предателя.
Не. Запази цялата маса.
Пълни всяка вечер чашите с вино.
Пълни ги до горе. Нека преливат.
Мътни глави. Пияни души. Вяра горчива.
Кръвта сближава сърцата. Не виното.
Къшей хляб ако имаш, разчупи им го.
Дай им своя залък последен.
Чужди са, чужди... Но са ти мили.
Не ще ги засити твойта вечеря.
Смей се. Пирувай. Не тежат сега истини.
Делникът ражда бедите, той ражда и Хората.
Ще ги познаеш. На доброто са пресни следите.
На обичта. И на прошката. Неизмолена.
..........................................
Съмне ли някога, назад обърни се.
Една врата ще е вечно отворена.
Едни длани прощават и непростимото.
Едни очи съдят. По детски. Невинно.
Залъка хляб само един ще запази.
Но той не бе канен на твойте вечèри.
Пирувай сега. Не мисли.
Това са твойте вечèри...
© Емили Todos los derechos reservados
Харесах,Еми!Богата вечеря е този стих!