31 июл. 2010 г., 20:36

Твойте вечèри

1.1K 0 3

Разпъни щедро Христовата маса.

Пирувай безумно в своята вяра.

Но запази място до себе си.

За Юда. Предателя.

Не. Запази цялата маса.

 

Пълни всяка вечер чашите с вино.

Пълни ги до горе. Нека преливат.

Мътни глави. Пияни души. Вяра горчива.

Кръвта сближава сърцата. Не виното.

 

Къшей хляб ако имаш, разчупи им го.

Дай им своя залък последен.

Чужди са, чужди... Но са ти мили.

Не ще ги засити твойта вечеря.

 

Смей се. Пирувай. Не тежат сега истини.

Делникът ражда бедите, той ражда и Хората.

Ще ги познаеш. На доброто са пресни следите.

На обичта. И на прошката. Неизмолена.

 

..........................................

 

Съмне ли някога, назад обърни се.

Една врата ще е вечно отворена.

Едни длани прощават и непростимото.

Едни очи съдят. По детски. Невинно.

 

Залъка хляб само един ще запази.

Но той не бе канен на твойте вечèри.

Пирувай сега. Не мисли.

Това са твойте вечèри...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Емили Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • На доброто са пресни следите!
    Харесах,Еми!Богата вечеря е този стих!
  • Браво! Браво! Поздравявам Ви със силния старт!
  • Смей се. Пирувай. Не тежат сега истини.
    Делникът ражда бедите, той ражда и Хората.
    Ще ги познаеш. На доброто са пресни следите.
    На обичта. И на прошката. Не измолена.
    ...
    Пирувай сега. Не мисли.
    Това са твоите вечèри...
    Силен стих! Харесва ми! Добре дошла и успех сред пишещите стихове!


Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...